ТУ-ТУУУ
В края на лето 65-о от рождението на Бастунджи-Чекмеджи Бойко Чудотворец престолният град София остана без обществен превоз.
Както бе предсказала Цвета Пророчица, пътищата се задръстиха с неподвижни метални чудовища, песента на колелетата се превърна в статично ръмжене с изгорели газове, друмищата станаха паркинги по неволя, кръстовищата станаха разпятия.
И хората тръгнаха пеша.
Свикнали от дълги години само да се возят, хората се бяха превърнали в тулупи и с болка осъзнаха, че са се отучили да ходят на два крака.
"Ех, защо не послушахме навремето Цвета Пророчица повече да ходим пеша! Сега нямаше да се мъчим толкова. Ама не може всички да сме лекоатлети като Цветан Цветанов!" - каеха се тулупи и грешници, мърдайки с мъка закърнелите си крайници.
"Ту-тууу. Страдате ли, страдате ли!" - изгърмя се Бастунджи Бойко, активирайки системата ALERT в телефоните на всички тулупи.
"Страдаме, Чорбаджи-Бастунджи Чудотворецо" - ехтяха въздишките под мостовете, където не шумят реки.
"Така става, когато гласувате неправилно! Всички вкупом ще страдате, ще куцукате и ще късате менискуси. Изнемогвате ли, тулупи?" - гърмеше Чекмеджията, надвиквайки статичните метални чудовища, които доизпърдяваха отработените газове.
"Изнемогваме, Чекмеджи-Бастунджи Чудотворецо! Чорбаджи, помилуй!" - молеха се грешниците, осъзнали престъпното си гласуване за човек със сатанински произход, роднина на легион от бесове, неможач и слабак.
"Заслужавате дъжд от умрели врабчета, скакалци, мор по прасетата, зърнари на паветата, блокаж на всичко, вълци и псета да ви разхвърлят боклук по кварталите, смрад и бедствия до най-високите небостъргачи, напаст Божия, прокурори в мазетата!" - редеше библейски заплахи Чудотвореца, а грешните тулупи си скубеха косите на фандъци и си посипваха пепел на устата.
***
Когато всички се покаяха до дъното на грешните си души, Чудотвореца ги подкара пеша, както Гана карала говедата в народната песен.
Тулупите късаха менискуси, а Чудотворецът мигом ги регенерираше и всички тулупи с чисто нови менискуси крещяха в екстаз:
"Бастунджи, помилуй! Дай ни Хекимян, Назарян, Патладжан, за който кажеш, за него ще гласуваме, Алибегов, Кожодеров, само ни пусни транспорта и не ни засипвай с боклук. Грешни сме, прости сме, помилвай ни като милостива папа!" - блъскаха чело в асфалта тулупите и се мушкаха един друг в менискусите, за да повярват като Тома Верни Биков-Пържолник, който мушкал Янка Такева в час по Закон Божи.
"Ей туй вече е приказка!" - рече Чудотвореца и обеща да си помисли през уЙкенда за транспорта, ама нищо не обеща и само каза да му пратят Баба Тонка Тангентата от ЖЕНИ-ГЕРБ.
